Доброволци България Rotating Header Image

Есенни чудеса

Този път вместо кратко описание на дейностите по проекта, който осъществихме в края на 2008 в Дома за деца лишени от родителска грижа „П.Р. Славейков”, ще ви разкажа най-чистосърдечно за това как аз ги преживях и какви мисли и чувства събудиха те у мен.Фондация „Дисни” още веднъж ни гласува доверие и спонсорира проекта ни с малък грант в размер на 500 долара. Намерихме си партньори - Центъра за обществена подкрепа на Столична община, които предоставиха помощения и техника, без които нямаше да можем да реализираме идеите си.

Започнахме като гледахме заедно хубаво филмче - „Братът на мечката”. За мен беше невероятно да видя децата за първи път притихнали да следят с интерес приключенията на двамата приятели Кенай и Кода. За първи път ги виждах спокойни и накуп - 40-50 момчета и момичета между 8 и 16 години. Ефектът от филмчето беше неочакван. Всеки по свой начин се беше развълнувал от историята във филма.

На следващия ден използвахме това, за да си поговорим за приятелството, взаимопомощта, взаимната грижа и прошката между приятели. После нарисувахме заедно десетки рисунки на Кенай и Кода.

В следващите дни продължихме да си горовим за човешките права, за взаимната толерантност и приятелството между хората. Правихме плакати, оригами, писахме есета. Освен това се потрудихме малко. По случай Международния ден на доброволеца (5 декември) украсихме 10 саксии и посадихме в тях цветя. Направихме и сладки за тържеството на 10 декември по случай честването на 60-тата годишнина от подписването на Всеобщата декларация за правата на човека. На самото тържество разгледахме изложбата от произведенията на децата по време на програмата, говорихме, смяхме се, хапнахме сладки, играхме с балони, танцувахме.

Всички, които взеха участие в Проекта по едно или друго време предствляват едно пъстро множество - около 50 деца, един клас от ученици, трима доброволци по EVS (European Volunteer Service - Европейската доброволческа служба), персонала на Дома. Около 10 студенти, една художничка, един мим и три прекрасни баби бяха нашите тийм лидери по време на ателиетата и работилниците. Какво обединява всички ни ли? Желанието да бъдем активни и да даваме от себе си на останалите. Желанието да предаваме уменията си на другите и едновременно с това да се учим от тях.Ето моментите, които аз ще запомня:

Докато рисувах русалка за Юлето се върнах в детските си години, когато рисувах по 10 русалки на ден с едни изпучупени моливи, но не се отказвах.

Най-големият ми успех беше, когато успях да убедя Ники Иванов и Йоан да работят заедно на един компютър като се редуват и се отнасят с търпение един към друг. А най-горда се почувствах, когато Йоан се научи да си пише името на клавиатурата много бързо самичък.

Най-изумена останах, когато Веси ми каза, че за първи път е видяла тесто, т.е как се прави хляб и, че Валя не знае как изглеждат яйцата отвътре.

Най-трогателните моменти бяха,

когато видях 13 деца, три баби и една млада майка да правят задружно локумки и меденки и за нас, каките, нямаше работа;

                Баба Диди обяснява на Валя как се замесва тесто за меденки
               А внучката й Диана слуша с интерес, защото май и тя не знае…

когато Алиш (едно от смятаните за най-палави деца) ни посрещна с коледни камбанки като подари на всяка по една - най-прекрасните коледни камбанки на света;

когато на изложбата Юлето пожела да прочете на глас разказа за приятелството ми с Оля и Гери и ме запозна с братчето си;

Какво научих? Научих, че всеки човек - от най-малкият до най-големият е уникален и безкрайно ценен. Заобичах още повече приятелките си и намерих нови. Разбрах, че грижата, възпитанието, образованието и приятелството не са лесна работа и трябва да се правят с много внимание и отдаденост.
Какво не научих? Не се научих как се правят ракетки от хартия, както и локумки. Какво ми липсваше? Липсваха ми повече хора, които да помагат на децата да откриват красивите и вълшебните страни на живота и света. Може би си ни липсвал точно ти.

Ето тук можете да видите още прекрасни мигове, запечатани на снимки http://picasaweb.google.com/volunteer.bg/bDBjcG#

Ще се радваме да се запознаем скоро, защото, както виждате, доброволстването се награждава с най-големите награди в живота.

Усмивки,
Маги

0 Comments on “Есенни чудеса”

Leave a Comment