Бъди промяната, която искаш да видиш в света...

Благодарение на обединените усилия на Милена от „Доброволци България” и на Ангел, треньора по футбол на децата от Дом „Славейков” в София, малките футболисти имаха възможността да участват в зоналното първенство по футбол в гр. Благоевград на 2 октомври тази година.

Двата отбора играха страхотно и по-малките участници се класираха втори във възрастовата си група (11-14 години), а по-големите (15-18 години) си извоюваха 3-то място. Треньорът по футбол Ангел, който вече 3-та година е треньор-доброволец в Дом „Славейков” има защо да се гордее със своите играчи, тъй като отборът класирал се на 2-ро място ще участва и на Финалите на турнира в Сливен, които ще се проведат от 29 октомври до 1 ноември.

Стискаме ви палци, момчета!

Участието в турнира донесе много положителни емоции на малките футболисти, които се доказаха в надпреварата със своите връстници от региона и заздравиха отборния си дух.

Това участие би било невъзможно без навременната подкрепа на Компания за автобусен транспорт „Юнион - Ивкони”, които осигуриха безплатен транспорт в двете посоки за състезателите и за техните придружители. Още веднъж приемете нашите и на децата сърдечни благодарности!

По посока на часовниковата стрелка: Сн. 1: „Малките футболисти получават наставления от треньора; Сн. 2: „Големите” футболисти в действие”; Сн. 3: Малък футболист с купа и грамота за активно участие; Сн. 4: Футболистите нямат търпение да се приберат и да разкажат за победите си

През месец август тази година Сдружение „Доброволци България” имаше удоволствието да се включи като партнираща организация, при организирането и провеждането на Младежки миротворчески лагер в Украйна.

Проектът, който се реализира по идея на Международната доброволческа миротворческа организация „Служба за мир” (на английски „Service For Peace” със седалище САЩ, на която Доброволци България е партньор) спечели финасиране на обща стойност 6 750 евро от Европейската младежка фондация и фондацията на Бил Клинтън, подпомагаща младежки инициативи по цял свят.

Миротворческият лагер се проведе от 11-ти до 24-ти август в село Солнечногорск в Украйна, разположено на брега на Черно море. Лагерът, който е част от цялостната миротворческа програма на Service For Peace, имаше за цел да обедини 34-мата участници, представители на 9 различни националности, като ги включи в доброволчески дейности в полза на местната общност, междукултурни вечери, както и в обучителни семинари по лидерство, планиране и реализиране на младежки проекти.

В пъстрото множество на участниците, идващи от Русия, Грузия, Азербайджан, Молдова, Румъния, Латвия и САЩ, запомнящо се участие взеха Милена Костова и Мила Бегова - част от екипа на Доброволци България, които се включиха в лагера като фасилитатори на игри по метода “научаване чрез преживяване” за развиване на лидерските умения на участниците и тяхното сплотяване.

Милена Костова е един от съучредителите на Сдружение „Доброволци България”. Участва като доброволец в заниманията ни с децата от Дом „Славейков” в София, както и в програма за лечение чрез упражнения по плуване за деца с церебрална парализа и аутизъм. Мила Бегова е дългогодишен член на Дружество за ООН в България, участвала е в редица международни младежки обмени и лагери, включително като организатор, а тази година за първи път и като обучител.

Заедно 34-мата участници преодоляха културните си различия и обединиха усилията си за почистването на един парк, обновяването на детска площадка за игра, организирането на различни занаятчийски работилници и уроци по английски език за децата. Така доброволците превърнаха мястото и местните хора в хармонична общност, живееща в мир,  разбирателство и взаимопомощ и развиха у себе си ентусиазъм и увереност за организиране на доброволчески и миротворчески дейности в собствените си страни.

Ето какво сподели Милена за участието си в миротворческия лагер:

“Много ми хареса Крим с неговото гостоприемство и дружелюбие. Хората се интересуваха от това, което правехме. И даже когато боядисвахме детската площадка и градския парк, както и когато почиствахме плажната зона от натрупания боклук, идваха сами при нас и се включваха да ни помагат.

Създаването на доброволческо движение винаги е трудно. В България началото на тази инициатива също не беше лесно. Хората искат първо да видят това, което се прави и след това се включат. Мисля, че в Крим положихме добро начало: показахме какво правят хора от различни държави, обединени от обща цел. Беше особено интересно, когато местните жители, които виждаха чужденци да чистят парка им, се усмихваха и идваха да се снимат с нас. Същото беше и в България. Но някой трябваше да постави началото. Проблемът е в това, че хората нямат мотивация да вършат като доброволци нещо, което според тях, е длъжна да върши държавата или местните власти. Все още го няма разбирането, че това е необходимо преди всичко на самите тях, за да живеят в един по-чист свят.

Аз вярвам, че всеки от нас има какво да даде! И ако всеки направи това, колкото и малко да му се струва, всички ние ще живеем в по-добро общество!”

Вдъхновени от участието си в Украйна, Мила и Милена решиха да концентрират усилията си в организирането на миротворчески лагер и в България през лятото на 2010 г. Ще се радваме да споделите идеите си и визията си за случването на един такъв лагер у нас, който да помогне за сближаването на младите хора и превръщането им в помагащи си членове на една хармонична общност.

За контакти: Милена Костова, e-mail: milena_kostova @ hotmail.com

Милена (крайно ляво) по време на урока по английски език в местното училище и Мила, която сервира баница по време на междукултурната вечер, на която двете с Милена представиха страната ни пред останалите участници. (За повече снимки, кликнете тук)

Автор: Маги

Когато бях малка, мама ме оставяше сама да си подреждам чантата, чак после стана „раницата”, за училище: гледах си програмата и според нея слагах учебник, учебна терадка, тетрадка за работа в клас, тетрадка, за занималня, понякога боички, друг път гуменки за физическото, по някое време, помня, че си носех играчки на училище, по-късно задължително слагах един комплект с пергел и транспортир, който е бил някога на баща ми…

Раницата ми ставаше по-голяма от мен… Но съдържаше всичко необходимо за часовете…

Добре е да си имаш хубава раница, в която да носиш всички страхотни неща, свързани с училище: учебници, атласи, речници, цветни миливи и химикалки…

Затова тази година подарихме на децата за първия учебен ден специални раници. Специални са, защото са в слънчево жълто и са нарисувани от приятели-художници със знаците на батман и супермен за момчетата и цветя за момичетата.

Всичко това стана възможно благодарение на всеотдайността и желанието на Ива и нейните близки. Милена също се включи в инициативата с готини тетрадки, моливи и химикалки.

Така децата започнаха учебната година с нови раници, добро настроение и желание за една отлична учебна година!

Честит първи учебен ден на всички ученици!

Огряна от слънчева светлина, можете да мечтаете да имате една собствена градина с пресни зеленчуци, цветя и билки. Но в града, обграден с каменни стени вашият личен рай ще остане само една мечта ….

…. или?

Градът дава много повече възможности, отколкото мислим.

Елате на нашата работилница и ще научите на теория и практика как се интегрират елементите на една зеленчукова градина в градска среда. След тази работилница с лесни методи ще можете да отглеждате чиста храна с малко средства и грижи.

• Градинарство на балкона
• Създаване на билкова спирала в двора на блока     
• Изграждане на компостер
• Косене с традиционна коса
• Изграждане на система за самонапояващи се съдове
• Преобразяване на кухнята и первазите
• Въведение в Пермакултурата
• Поликултура
• Мулчинг

Моля, запишете се преди 16 Юли по имейл, броя на участниците е ограничен до 20 човека. Моля вземете си удобни дрехи за работа. Донесете си вода и сандвич за обедната почивка от 13 до 14 ч. Органичната салата е от нас!

Контакти
Агнес Гумпелмаер gum.agnes @ gmx.at 0886 935 987
Диана Вапцарова diana @ volunteer-bg.org 08888 17271

„Доброволци България” е партньор по проект на Украинската младежка организация клон на Служба за мир (Service For Peace), финансиран от Европейската младежка фондация (European Youth Foundation) и участва с двама обучители и двама участници. След като избра двама обучители, „Доброволци България” трябва да избере участниците от България.

Проектът ще се проведе от 11 до 24 август на Кримския полуостров на брега на Черно море.

Проектът цели да предостави на млади хора с различни социални характеристики и културна принадлежност възможности за:

• междукултурен диалог и екипна работа в мултикултурни групи
• съвместна доброволческа дейност - ще бъде ремонтиран дом за деца, лишени от родителски грижи в Украйна
• обучения по гражданско участие
• усвояване на умения за живот съобразен с принципите на устойчивото развитие
• обучения за разрешаване на конфликтни ситуации и съвместен живот в хармония с останалите
• развиване и практическо прилагане на лидерски умения, умения за взимане на решения и правене на аргументирани избори, изготвяне план за действие и съобразяване с крайни срокове

Изискавания към кандидатите:
- 18 - 30 години на възраст
- английски език - работно ниво; руски и украински се считат за предимство
- опит в доброволчески дейности

Таксата за участие е 50 евро. Участниците покриват 70% от цената на двупосочен билет с влак до Киев, включващ две денонощия в спален вагон (180 евро) + транспорта от киев до мястото на лагера (22 евро). Общата сума е 192 евро * 70% = 135 евро + 50 евро = 185 евро.

За да кандидатствате за участие в проекта, моля, изпратете кратка автобиография и мотивационно писмо (1 страница) на български или на английски на Диана Вапцарова на имейл diana @ volunteer-bg.org най-късно до 23.07.2009 г.

По преценка на организаторите, ако кандидатът има голям опит като тиймлидер в младежки лагери, се покриват изцяло разноските по пътуването и участието в програмата. Изисква се опит като участник и/или организатор в младежки лагери за междукултурен диалог, гражданско участие и доброволческа дейсност.

За повече информация тук: http://www.serviceforpeace.org/projectdetail.php?id=115

В началото на месец юни Доброволци България заедно със студенти доброволци организира в Дом за деца „Славейков” Конкурс на тема „Какво знаем за героите на България” по случай 2 юни - Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.Задачите не бяха лесни (да се научат и да се рецитират две стихотворения на Христо Ботев, да се преразкаже глава от „Немили-недраги” на Иван Вазов и да се напише биографията на герой по избор), но пък наградите бяха примамливи - MP3 плейър, осигурен от една от доброволците, прима ваучери и билети за кино.

Имахме общо 6 участника. Това е страхотно постижение, имайки предвид, че задачите бяха доста, а децата, като цяло, трудно се мотивират да учат. Участниците бяха деца и младежи на възраст 12-16 години като безспорен победител беше 12-годишната Надя, която беше научила двете стихотворения великолепно.

Доброволците и екипът от психолози на Дома участва като жури и се получи добро сработване, което е от огромно значение за всички.

По думите на Маги, една от доброволците: „Най-важното е, че имаше учили, старали се, мотивирани деца”.

Нямаме търпение да подготвим следващия конкурс. 

Ангел спечели специалната
награда за своя отговор на въпроса
„На какво ме учи Левски?”

„От краткия живот на Апостола аз направих извод за своя живот, че никога не трябва да се отчайваш и че всичко трябва да се постига с много любов и постоянство.”

Победителката с брат си,
който през цялото време я подкрепяше.

Този път вместо кратко описание на дейностите по проекта, който осъществихме в края на 2008 в Дома за деца лишени от родителска грижа „П.Р. Славейков”, ще ви разкажа най-чистосърдечно за това как аз ги преживях и какви мисли и чувства събудиха те у мен.Фондация „Дисни” още веднъж ни гласува доверие и спонсорира проекта ни с малък грант в размер на 500 долара. Намерихме си партньори - Центъра за обществена подкрепа на Столична община, които предоставиха помощения и техника, без които нямаше да можем да реализираме идеите си.

Започнахме като гледахме заедно хубаво филмче - „Братът на мечката”. За мен беше невероятно да видя децата за първи път притихнали да следят с интерес приключенията на двамата приятели Кенай и Кода. За първи път ги виждах спокойни и накуп - 40-50 момчета и момичета между 8 и 16 години. Ефектът от филмчето беше неочакван. Всеки по свой начин се беше развълнувал от историята във филма.

На следващия ден използвахме това, за да си поговорим за приятелството, взаимопомощта, взаимната грижа и прошката между приятели. После нарисувахме заедно десетки рисунки на Кенай и Кода.

В следващите дни продължихме да си горовим за човешките права, за взаимната толерантност и приятелството между хората. Правихме плакати, оригами, писахме есета. Освен това се потрудихме малко. По случай Международния ден на доброволеца (5 декември) украсихме 10 саксии и посадихме в тях цветя. Направихме и сладки за тържеството на 10 декември по случай честването на 60-тата годишнина от подписването на Всеобщата декларация за правата на човека. На самото тържество разгледахме изложбата от произведенията на децата по време на програмата, говорихме, смяхме се, хапнахме сладки, играхме с балони, танцувахме.

Всички, които взеха участие в Проекта по едно или друго време предствляват едно пъстро множество - около 50 деца, един клас от ученици, трима доброволци по EVS (European Volunteer Service - Европейската доброволческа служба), персонала на Дома. Около 10 студенти, една художничка, един мим и три прекрасни баби бяха нашите тийм лидери по време на ателиетата и работилниците. Какво обединява всички ни ли? Желанието да бъдем активни и да даваме от себе си на останалите. Желанието да предаваме уменията си на другите и едновременно с това да се учим от тях.Ето моментите, които аз ще запомня:

Докато рисувах русалка за Юлето се върнах в детските си години, когато рисувах по 10 русалки на ден с едни изпучупени моливи, но не се отказвах.

Най-големият ми успех беше, когато успях да убедя Ники Иванов и Йоан да работят заедно на един компютър като се редуват и се отнасят с търпение един към друг. А най-горда се почувствах, когато Йоан се научи да си пише името на клавиатурата много бързо самичък.

Най-изумена останах, когато Веси ми каза, че за първи път е видяла тесто, т.е как се прави хляб и, че Валя не знае как изглеждат яйцата отвътре.

Най-трогателните моменти бяха,

когато видях 13 деца, три баби и една млада майка да правят задружно локумки и меденки и за нас, каките, нямаше работа;

                Баба Диди обяснява на Валя как се замесва тесто за меденки
               А внучката й Диана слуша с интерес, защото май и тя не знае…

когато Алиш (едно от смятаните за най-палави деца) ни посрещна с коледни камбанки като подари на всяка по една - най-прекрасните коледни камбанки на света;

когато на изложбата Юлето пожела да прочете на глас разказа за приятелството ми с Оля и Гери и ме запозна с братчето си;

Какво научих? Научих, че всеки човек - от най-малкият до най-големият е уникален и безкрайно ценен. Заобичах още повече приятелките си и намерих нови. Разбрах, че грижата, възпитанието, образованието и приятелството не са лесна работа и трябва да се правят с много внимание и отдаденост.
Какво не научих? Не се научих как се правят ракетки от хартия, както и локумки. Какво ми липсваше? Липсваха ми повече хора, които да помагат на децата да откриват красивите и вълшебните страни на живота и света. Може би си ни липсвал точно ти.

Ето тук можете да видите още прекрасни мигове, запечатани на снимки http://picasaweb.google.com/volunteer.bg/bDBjcG#

Ще се радваме да се запознаем скоро, защото, както виждате, доброволстването се награждава с най-големите награди в живота.

Усмивки,
Маги

Здравейте приятели на Доброволци България,

Днес ние и всички доброволци по света празнуваме Международния ден на доброволеца – празникът, на който се празнуват успешните доброволчески инициативи като се организират още доброволчески инициативи. Само така хората, усетили положителната енергия и удовлетворението от безкористния труд, от подадената ръка и работата рамо до рамо с други хора, могат да предадат доброволческия дух на останалите – на своите близки и приятели или на някой напълно непознат, но готов да помага като посвещава труда и приятелството си.

Пети декември е обявен от ООН през 1985 г. за Международен ден на доброволеца. Всяка години хиляди хора се включват в доброволчески инициативи и се трудят за по-добър живот в своята общност или изминават милиони километри и помагат на хора от другия край на света.

Доброволстването е изключително специална дейност. От една страна, човек се посвещава на една добра кауза – да прави живота на другите по-красив, по-добър и по-успешен. От друга, се научава на безористност и дава без да пита какво ще получи в замяна. А това, което всъщност получава като награда безценно - личностно развитие и удовлетворение, дълбока признателност и много нови приятели.

Сдружение „Доброволци България” организира вече няколко години доброволчески инициативи, свързани с деца от институции, опазване на околната среда и гражданско образование. Благодарим безкрайно много на всички доброволци, които повярваха в идеите ни и ни подкрепиха. Това винаги са били будни и отдадени хора от всички възрасти и с различни занимания. Благодарим и на всички останали организации в страната, които чрез своята дейност и ентусиазъм развиват доброволческата култура в България.

Ако вече сте били доброволци по някоя дългосрочна програма или сте взели участие дори само за един ден, изпратете ни ваши снимки и ние ще ги публикуваме на сайта на Сдружението. Разкажете ни за опита си като доброволец, защото това е ценен опит, който заслужава да бъде споделен. Всяка такава инициатива може да вдъхнови десетки други хора, които да последват примера й.

Ако досега не сте доброволствали, но много искате да се присъедините към нас, пишете ни – как и с какво бихте искали да участвате - и ние с радост ще ви включим в една от доброволческите инициативи, които текат в момента.

На самия празник доброволци от Сдружението ще засадят растения в саксии заедно с деца от Дом за деца лишени от родителска грижа „П.Р. Славейков” в София като част от програмата по случай Деня на толерантността и 60-тата годишнина от подписването на Универсалната декларация за правата на човека (10 декември 2008г.).

Вдъхновен и вдъхновяващ Ден на доброволеца!

http://vbox7.com/play:68f9c028

Началото на есента се оказа най-подходящият момент за даване на наградата от Пролетния конкурс за най-красиво околоблоково пространство. Ако през пролетта се постарахме да направим всичко наоколо по-зелено и по-цветно като засадихме трева, дръвчета и цветя, то есента съвсем естествено направи пейзажа по-красив като обагри в жълто, оранжево и червено листата на същите тези дръвчета. А падналите есенни листа и клонки послужиха за наградата от конкурса - 350 литров еко-компостер, подарък от фирма Екокомпост http://www.ecocompost.bg/

Наградата получи Детска градина „Дружба” в гр. Пловдив. Церемонията по връчването на наградата се проведе на 30.09.2008 като част от нея беше кратка демонстрация от страна на фирма Екокомпост за това как се използва компостера и децата заедно с техните родители се включиха в нея, като почистиха двора и събраха опадали листа и малки клончета.

Сигурни сме, че използването на новия компостер ще възпита у децата любов към природата и желание за грижа към околната среда, не само в непосредствена близост до тях, но и в онези по-далечни палнински и морски кътчета, които имат нужда от нашата помощ, за да се запазят красиви и да станат по-чисти. Прекрасно е, че децата имат такива чудесни родители, които осъзнават, че приятната среда прави хората по-добри и отношенията между тях по-хармонични.

Снимки от награждаването можете да видите на http://picasaweb.google.com/volunteer.bg/inODGD#

Насладете се на няколко вдъхновяващи разказа и снимки от „разхубавяването” на различни кътчета от прекрасна България. Благодарим, че споделихте с нас своите идеи, критика, вдъхновения, притеснения и постижения!

В София вече си имаме Кръг на мира

Тази година се включих като доброволец в почистването и облагородяването на двора на Дома за деца, лишени от родителска грижа „П.Р. Славейков” в София. Инициатор беше сдружение „Доброволци България”, а доброволци-изпълнители – бяхме всички - студенти, приятели и самите деца.

Идеята беше освен да направим двора приятно местенце за игра и отдих, също така децата да се включат активно в работата и да придобият умения за екипна и задружна работа, любов към растенията и желание да се грижат за тях.

Първо изчистихме добре двора от боклуци и боядисахме катерушките. Една фирма дари всичките храстчета, дръвчета и цветя и ни осигури специалист по ландшафтна архитектура. С негова помощ подредихме и засадихме красиви зелени кътчета. След това монтирахме в Кръга на мира, направените специално за случая 3 пейки и люлка. Кръгът на мира е прекрасно местенце по идея на Диана с много цветя и бели камъчета наоколо, които децата сами посадиха и подредиха. Накрая се почерпихме за добре свършената работа, поиграхме на топка, правихме сапунени мехурчета и раздадохме награди на най-активните помощници.

Лично аз бях изключително доволна не само от получения резултат в градинката, но и от топлото приятелство, което се роди между нас и децата. Сигурна съм, че вбъдеще ще имаме и други също толкова мили и ползотворни срещи.

Повече снимки от начинанието можете да намерите тук: http://picasaweb.google.com/volunteer.bg/GlobalYouthServiceDay2008

ПЛОВДИВ - РОДИТЕЛИ НА ПРОЛЕТ

Имам щастието да съм родител на две чудесни деца. Много често се питам дали съм добър родител и правя ли най-доброто за моите деца. В събота, обаче, се почувствах на 100% добър родител. Защо ли? Ами защото запретнах ръкави и заедно с още петнадесетина ентусиасти почистихме двора на детската градина и засадихме малко цветя и храсти в прекрасния й двор.

Идеята

Идеята е стара, но все не ми достигаше кураж да я организирам. Другото, което много ми помогна беше огромното ми желание децата да играят и растат в среда, която е приятна за сетивата – да мирише на хубаво, да е зелено на очите и да е приятно на допир. Дадености – колкото искаш – огромен двор с прекрасни кътчета за всяка група и чудесни дръвчета и храстчета. Проблеми – също, колкото искаш – счупени пейки, празни пясъчници, цветарници, обрасли с троскот, опадали листа, задушени храстчета, само спомен от игрушки …

Решението

Е, реших, че трябва да организирам „Пролетно почистване и засаждане в детската градина”.
Имаше една статия в Горичка, в която се казваше, че градът е идеалната среда за устойчиво развитие, така и детската градина е също така идеална среда за устойчивото развитие и възпитанието на децата ни. Детската градина е прекрасно място – има всичко и покрив, и двор, и храна, и театър, и игри. Естествено за това не може да разчитаме само на Общината и на персонала в градините, трябва и ние да дадем своя принос, поне така мисля аз и още пет майки, които се присъединиха към щурата идея.

Организацията

С наведена глава признавам, че организацията ни беше под всякаква критика. Изразяваше се в написването на обява и закачането й на вратите на градината с даден електронен адрес за заявки за участие. Познайте колко заявки получих – нула. Следващия път, защото ще има такъв, ще разчитаме на персоналния контакт с родителите и ще вложим повече време в агитация и записване на участниците и възлагането на конкретни задачи според индивидуалните им възможности. Ще помислим и върху обещаните, но неслучили се изненади и награди.

Лично аз врътнах един телефон на мой приятел, който се занимава с отглеждане на декоративни цветя и рози и го запознах с идеята и нуждата ни от малко обогатена почва. Реакцията му беше изненадваща за мен – супер позитивна. Каза, че щом е за децата – няма никакъв проблем. После ми се скара, че не съм се обадила по-рано, за да организира и така желаните от мен магнолии… За следващия път обеща една магнолия и различни декоративни храстчета. Тези, които успяхме да засадим сега, също са подарък от него, но две години седяха на моя балкон в саксии и не се развиваха достатъчно добре. Сега вярвам, че ще им е по-добре!

Реализацията

В събота след като поздравихме малкия ни син за четвъртия му рожден ден, закусихме и набързо забъркахме вкусната тортичка по този повод се натоварихме в колата тримата - без рожденика, заедно с всичката пръст, храстчететата, метлата, лопатата и греблото и потеглихме за детската градина. Паркирахме в едно задно дворче, където не бях влизала до сега. Оказа се, че там има импровизиран компостер, където на спокойствие и сянка си гният от години листата, събрани прилежно от чичо Стоян. Не можете да си представите колко много му се зарадвах – та това е реализирана мечта.

За съжаление, имахме само двама мъже в групата, които усърдно разкопаха две кръгли площадки, обрасли с троскот и превърнала се на кирпич почва. Дойдоха 80% от персонала на градината, госпожите, лелите, чичо Стоян и лично директорката, още пет майки и три деца, които също активно се включиха в почистването. Децата с радост изринаха пясъка и върнаха това което можаха обратно в пясъчниците. После пометоха бордюрите им, а по-късно се включиха и играейки пресяха немалко количество пясък с детските сита и го почистиха от боклуците. По-късно някой донесе саксии и децата се заеха да ги пълнят с пръст. За тези саксии сме приготвили коренчета хлорофитум за стаите на децата.

След откритието на компостера се оказа, че има и още нещо, което да ме изненада и зарадва – наличието на сонда в двора на градината. Поляхме наоколо не с питейна, а обилно с подпочвена вода.

Днес дъщеричката ми отиде с нетърпение на градина, за да изпълни обещанието си да разкаже на всички деца от групата, че хич не е лесно да върнеш пясъка от плочника, обратно в пясъчника и така да ги мотивира да не го изнасят с кофички лопатки от мястото му.

Резултатът

Красивият двор светна! Е, има нужда от още много работа и от истинска вертикална планировка, но и това, което сторихме ние не е малко. Дано се забележи и от другите и да не остане спорадичен прилив на добра воля. Две засадени храстчета, доста здравец и декоративен бръшлян. Почистени площадки. Разкопани стари насаждения. А и малко физическа работа за уморените ни от офиса тела.

Урокът

Беше повече за нас, възрастните, но и за децата ни. Няма нищо по-приятно от това да знаеш, че нещо красиво е излязло изпод твоите ръце!

Бъдещи творчески планове

Култивиране на компостера, така че да може да се използва готовия компост отдолу. Вертикална планировка и система за поливане с подпочвената вода от сондата. Керамични саксии за терасите и каскадни мушката от моя приятел - за това ще ни трябват и спомоществуаватели, аз вече осигурих пръстта. Обещаха ми рози и една магнолия, още храстчета. Награди за всички участници – например ленени пазарски чанти за многократна употреба (може с логото на детската градина и свеж надпис, подкрепящ тяхната употреба). Следващите засаждания ще бъдат организирани по групи, така целите ще бъдат по-реални, резултатите – също! Мисля си и за музика…

София, квартал Изгрев

Закачихме от постерите от сайта във входа, малко променени, с покана за среща на съседите, които искат да се включат в озеленяване и в конкурса като ги поканихме на гости у нас. Съседите дойдоха. Не точно тези, които очаквахме, а тези, които имахa желание. Общо 6-ма и то преобладаваха по-възрастните. Споделихме кой какво иска и очаква да се получи. Въпреки малко песимистичния тон, че всичко ще бъде за кратко или напразно, надеждата взе връх и решихме да действаме.

Определихме ден и час за работа. Някои поеха ангажимент да намерят разсад, други – ръкавици и чували, трети – инструменти.

В уречения ден и час всички дойдоха подготвени и започнахме. Работихме до към 3 следобяд. Изчистихме от боклуци, изметохме, разкопахме части от градината, посадихме здравец от вилата на една съседка на северната част на блока, а на южната донесените от друга съседка от Холандия луковици на лалета и лилии, разни семена и други.
Нещата, които ме впечатлиха: най-възрастните хора най-отдадено работиха. Като една баба очакваше, че ние съседите ще очакваме от нея да копае. Което за мен си беше смешно. Много работа отхвърлихме и аз се изненадах колко беше изморително и колко голямо значение има броя на хората, дори един човек допълнително прави разлика - ето това за мен беше голямо откритие! А аз имах самочувствието че всичко сам ще направя. А то само почистването си беше пипкаво и много, a после и копаенето!! Благодаря на всички! И определено, мога да кажа, че всеки един от тези мои съседи сега го чувствам по-близък от преди. Мисля си, че това е така и от тяхна страна. Дори само заради това простичко нещо си заслужаваше! Разбира се, аз си имах мои възгледи за това, къде трябваше да се сее, каква площ колко на гъсто и т.н. и т.н. Поводи за спор колкото си искаш, но грам не съм си позволил да наложа мнение - предлагам и мълча, ако се приеме от един и не противоречи на друг, действаме. Беше приятно психологическо наблюдение върху себе си, когато каниш хора, ти си отговорен да ги посрещнеш и приемеш с техните идеи и желания, а не да налагаш своите.

Организатор: Георги, кв. Изгрев, София

Лясковец – заразителен ентусиазъм и добре свършена работа

Помогна един приятел, който е съветник в общината (Лясковец), той уреди съобщаването на акцията по местната “Точка” и извозването на боклука.

Въпреки, съобщението и листовките, които бях разлепила и раздала се явихме само директно заангажираните хора: аз, моята племеница, баща й, Христо (общинския съветник), жена му и трите му деца, като и още две техни приятелчета, та общо 10 човека.

Тръгнахме от парка, като всеки си носеше чували и ръкавици и почнахме да обираме, имаше доста боклук още в самия парк. Разстоянието е около 3 км, нагоре, път и пътечки, около 3 часа докато стигнем до самия манастир. По пътя нагоре се присъедениха още една майка с дете и хората от местния туристически клуб “Янтра”. Хората, които ни срещаха се радваха на инициативата и питаха защо не сме извикали и тях По пътя апелирахме към нехвърлянето на боклуците извън кофите.
Събрахме изненадващо много боклук. От моите наблюдения повечето от боклуците бяха бутилки и кесиики.

Всички останахме много доволни от свършеното и мислим другата година да го продължим
Ивелина

Русе – в пълна хармония с природата

В Русе почистихме едно хубаво място за отмора на русенци – парк Липник. Красиво езеро, гора и чист въздух и всичко това само на 10 км от града. Събрахме се около 40 човека като се включиха и 10 деца от близкото село Николово.

Извадихме внушително количество боклук от бреговете на езерото, а вътре в парка също имаше гледки, като тази на снимката по-долу. Децата приеха ситуацията като игра и лично предизвикателство и геройски поработиха за естетиката в района.

Като свършихме „чистата” работа се събрахме да хапнем пълнозърнести хлебчета с мед и плодове. Спонтанно организирахме томбола, за да раздадем 9 ленени торбички за многократна употреба от Bluelink.net. Обясненията защо е важно да ползваме платнени торбички се понравиха на децата.. и те разбраха.

После играхме волейбол, починахме си и хванахме доволни пътя към града.

Организатор: Природозащитници от екоклуб „Зелената пътека” към АГ и ОМД - Русе