Началото на есента се оказа най-подходящият момент за даване на наградата от Пролетния конкурс за най-красиво околоблоково пространство. Ако през пролетта се постарахме да направим всичко наоколо по-зелено и по-цветно като засадихме трева, дръвчета и цветя, то есента съвсем естествено направи пейзажа по-красив като обагри в жълто, оранжево и червено листата на същите тези дръвчета. А падналите есенни листа и клонки послужиха за наградата от конкурса - 350 литров еко-компостер, подарък от фирма Екокомпост http://www.ecocompost.bg/
Наградата получи Детска градина „Дружба” в гр. Пловдив. Церемонията по връчването на наградата се проведе на 30.09.2008 като част от нея беше кратка демонстрация от страна на фирма Екокомпост за това как се използва компостера и децата заедно с техните родители се включиха в нея, като почистиха двора и събраха опадали листа и малки клончета.
Сигурни сме, че използването на новия компостер ще възпита у децата любов към природата и желание за грижа към околната среда, не само в непосредствена близост до тях, но и в онези по-далечни палнински и морски кътчета, които имат нужда от нашата помощ, за да се запазят красиви и да станат по-чисти. Прекрасно е, че децата имат такива чудесни родители, които осъзнават, че приятната среда прави хората по-добри и отношенията между тях по-хармонични.
Снимки от награждаването можете да видите на http://picasaweb.google.com/volunteer.bg/inODGD#
Насладете се на няколко вдъхновяващи разказа и снимки от „разхубавяването” на различни кътчета от прекрасна България. Благодарим, че споделихте с нас своите идеи, критика, вдъхновения, притеснения и постижения! 
В София вече си имаме Кръг на мира
Тази година се включих като доброволец в почистването и облагородяването на двора на Дома за деца, лишени от родителска грижа „П.Р. Славейков” в София. Инициатор беше сдружение „Доброволци България”, а доброволци-изпълнители – бяхме всички - студенти, приятели и самите деца.
Идеята беше освен да направим двора приятно местенце за игра и отдих, също така децата да се включат активно в работата и да придобият умения за екипна и задружна работа, любов към растенията и желание да се грижат за тях.
Първо изчистихме добре двора от боклуци и боядисахме катерушките. Една фирма дари всичките храстчета, дръвчета и цветя и ни осигури специалист по ландшафтна архитектура. С негова помощ подредихме и засадихме красиви зелени кътчета. След това монтирахме в Кръга на мира, направените специално за случая 3 пейки и люлка. Кръгът на мира е прекрасно местенце по идея на Диана с много цветя и бели камъчета наоколо, които децата сами посадиха и подредиха. Накрая се почерпихме за добре свършената работа, поиграхме на топка, правихме сапунени мехурчета и раздадохме награди на най-активните помощници.
Лично аз бях изключително доволна не само от получения резултат в градинката, но и от топлото приятелство, което се роди между нас и децата. Сигурна съм, че вбъдеще ще имаме и други също толкова мили и ползотворни срещи.
Повече снимки от начинанието можете да намерите тук: http://picasaweb.google.com/volunteer.bg/GlobalYouthServiceDay2008
ПЛОВДИВ - РОДИТЕЛИ НА ПРОЛЕТ
Имам щастието да съм родител на две чудесни деца. Много често се питам дали съм добър родител и правя ли най-доброто за моите деца. В събота, обаче, се почувствах на 100% добър родител. Защо ли? Ами защото запретнах ръкави и заедно с още петнадесетина ентусиасти почистихме двора на детската градина и засадихме малко цветя и храсти в прекрасния й двор.
Идеята
Идеята е стара, но все не ми достигаше кураж да я организирам. Другото, което много ми помогна беше огромното ми желание децата да играят и растат в среда, която е приятна за сетивата – да мирише на хубаво, да е зелено на очите и да е приятно на допир. Дадености – колкото искаш – огромен двор с прекрасни кътчета за всяка група и чудесни дръвчета и храстчета. Проблеми – също, колкото искаш – счупени пейки, празни пясъчници, цветарници, обрасли с троскот, опадали листа, задушени храстчета, само спомен от игрушки …
Решението
Е, реших, че трябва да организирам „Пролетно почистване и засаждане в детската градина”.
Имаше една статия в Горичка, в която се казваше, че градът е идеалната среда за устойчиво развитие, така и детската градина е също така идеална среда за устойчивото развитие и възпитанието на децата ни. Детската градина е прекрасно място – има всичко и покрив, и двор, и храна, и театър, и игри. Естествено за това не може да разчитаме само на Общината и на персонала в градините, трябва и ние да дадем своя принос, поне така мисля аз и още пет майки, които се присъединиха към щурата идея.
Организацията
С наведена глава признавам, че организацията ни беше под всякаква критика. Изразяваше се в написването на обява и закачането й на вратите на градината с даден електронен адрес за заявки за участие. Познайте колко заявки получих – нула. Следващия път, защото ще има такъв, ще разчитаме на персоналния контакт с родителите и ще вложим повече време в агитация и записване на участниците и възлагането на конкретни задачи според индивидуалните им възможности. Ще помислим и върху обещаните, но неслучили се изненади и награди.
Лично аз врътнах един телефон на мой приятел, който се занимава с отглеждане на декоративни цветя и рози и го запознах с идеята и нуждата ни от малко обогатена почва. Реакцията му беше изненадваща за мен – супер позитивна. Каза, че щом е за децата – няма никакъв проблем. После ми се скара, че не съм се обадила по-рано, за да организира и така желаните от мен магнолии… За следващия път обеща една магнолия и различни декоративни храстчета. Тези, които успяхме да засадим сега, също са подарък от него, но две години седяха на моя балкон в саксии и не се развиваха достатъчно добре. Сега вярвам, че ще им е по-добре!
Реализацията
В събота след като поздравихме малкия ни син за четвъртия му рожден ден, закусихме и набързо забъркахме вкусната тортичка по този повод се натоварихме в колата тримата - без рожденика, заедно с всичката пръст, храстчететата, метлата, лопатата и греблото и потеглихме за детската градина. Паркирахме в едно задно дворче, където не бях влизала до сега. Оказа се, че там има импровизиран компостер, където на спокойствие и сянка си гният от години листата, събрани прилежно от чичо Стоян. Не можете да си представите колко много му се зарадвах – та това е реализирана мечта.
За съжаление, имахме само двама мъже в групата, които усърдно разкопаха две кръгли площадки, обрасли с троскот и превърнала се на кирпич почва. Дойдоха 80% от персонала на градината, госпожите, лелите, чичо Стоян и лично директорката, още пет майки и три деца, които също активно се включиха в почистването. Децата с радост изринаха пясъка и върнаха това което можаха обратно в пясъчниците. После пометоха бордюрите им, а по-късно се включиха и играейки пресяха немалко количество пясък с детските сита и го почистиха от боклуците. По-късно някой донесе саксии и децата се заеха да ги пълнят с пръст. За тези саксии сме приготвили коренчета хлорофитум за стаите на децата.
След откритието на компостера се оказа, че има и още нещо, което да ме изненада и зарадва – наличието на сонда в двора на градината. Поляхме наоколо не с питейна, а обилно с подпочвена вода.
Днес дъщеричката ми отиде с нетърпение на градина, за да изпълни обещанието си да разкаже на всички деца от групата, че хич не е лесно да върнеш пясъка от плочника, обратно в пясъчника и така да ги мотивира да не го изнасят с кофички лопатки от мястото му.
Резултатът
Красивият двор светна! Е, има нужда от още много работа и от истинска вертикална планировка, но и това, което сторихме ние не е малко. Дано се забележи и от другите и да не остане спорадичен прилив на добра воля. Две засадени храстчета, доста здравец и декоративен бръшлян. Почистени площадки. Разкопани стари насаждения. А и малко физическа работа за уморените ни от офиса тела.
Урокът
Беше повече за нас, възрастните, но и за децата ни. Няма нищо по-приятно от това да знаеш, че нещо красиво е излязло изпод твоите ръце!
Бъдещи творчески планове
Култивиране на компостера, така че да може да се използва готовия компост отдолу. Вертикална планировка и система за поливане с подпочвената вода от сондата. Керамични саксии за терасите и каскадни мушката от моя приятел - за това ще ни трябват и спомоществуаватели, аз вече осигурих пръстта. Обещаха ми рози и една магнолия, още храстчета. Награди за всички участници – например ленени пазарски чанти за многократна употреба (може с логото на детската градина и свеж надпис, подкрепящ тяхната употреба). Следващите засаждания ще бъдат организирани по групи, така целите ще бъдат по-реални, резултатите – също! Мисля си и за музика…
София, квартал Изгрев
Закачихме от постерите от сайта във входа, малко променени, с покана за среща на съседите, които искат да се включат в озеленяване и в конкурса като ги поканихме на гости у нас. Съседите дойдоха. Не точно тези, които очаквахме, а тези, които имахa желание. Общо 6-ма и то преобладаваха по-възрастните. Споделихме кой какво иска и очаква да се получи. Въпреки малко песимистичния тон, че всичко ще бъде за кратко или напразно, надеждата взе връх и решихме да действаме.
Определихме ден и час за работа. Някои поеха ангажимент да намерят разсад, други – ръкавици и чували, трети – инструменти.
В уречения ден и час всички дойдоха подготвени и започнахме. Работихме до към 3 следобяд. Изчистихме от боклуци, изметохме, разкопахме части от градината, посадихме здравец от вилата на една съседка на северната част на блока, а на южната донесените от друга съседка от Холандия луковици на лалета и лилии, разни семена и други.
Нещата, които ме впечатлиха: най-възрастните хора най-отдадено работиха. Като една баба очакваше, че ние съседите ще очакваме от нея да копае. Което за мен си беше смешно. Много работа отхвърлихме и аз се изненадах колко беше изморително и колко голямо значение има броя на хората, дори един човек допълнително прави разлика - ето това за мен беше голямо откритие! А аз имах самочувствието че всичко сам ще направя. А то само почистването си беше пипкаво и много, a после и копаенето!! Благодаря на всички! И определено, мога да кажа, че всеки един от тези мои съседи сега го чувствам по-близък от преди. Мисля си, че това е така и от тяхна страна. Дори само заради това простичко нещо си заслужаваше! Разбира се, аз си имах мои възгледи за това, къде трябваше да се сее, каква площ колко на гъсто и т.н. и т.н. Поводи за спор колкото си искаш, но грам не съм си позволил да наложа мнение - предлагам и мълча, ако се приеме от един и не противоречи на друг, действаме. Беше приятно психологическо наблюдение върху себе си, когато каниш хора, ти си отговорен да ги посрещнеш и приемеш с техните идеи и желания, а не да налагаш своите.
Организатор: Георги, кв. Изгрев, София
Лясковец – заразителен ентусиазъм и добре свършена работа
Помогна един приятел, който е съветник в общината (Лясковец), той уреди съобщаването на акцията по местната “Точка” и извозването на боклука.
Въпреки, съобщението и листовките, които бях разлепила и раздала се явихме само директно заангажираните хора: аз, моята племеница, баща й, Христо (общинския съветник), жена му и трите му деца, като и още две техни приятелчета, та общо 10 човека.
Тръгнахме от парка, като всеки си носеше чували и ръкавици и почнахме да обираме, имаше доста боклук още в самия парк. Разстоянието е около 3 км, нагоре, път и пътечки, около 3 часа докато стигнем до самия манастир. По пътя нагоре се присъедениха още една майка с дете и хората от местния туристически клуб “Янтра”. Хората, които ни срещаха се радваха на инициативата и питаха защо не сме извикали и тях По пътя апелирахме към нехвърлянето на боклуците извън кофите.
Събрахме изненадващо много боклук. От моите наблюдения повечето от боклуците бяха бутилки и кесиики.
Всички останахме много доволни от свършеното и мислим другата година да го продължим
Ивелина
Русе – в пълна хармония с природата
В Русе почистихме едно хубаво място за отмора на русенци – парк Липник. Красиво езеро, гора и чист въздух и всичко това само на 10 км от града. Събрахме се около 40 човека като се включиха и 10 деца от близкото село Николово.
Извадихме внушително количество боклук от бреговете на езерото, а вътре в парка също имаше гледки, като тази на снимката по-долу. Децата приеха ситуацията като игра и лично предизвикателство и геройски поработиха за естетиката в района.
Като свършихме „чистата” работа се събрахме да хапнем пълнозърнести хлебчета с мед и плодове. Спонтанно организирахме томбола, за да раздадем 9 ленени торбички за многократна употреба от Bluelink.net. Обясненията защо е важно да ползваме платнени торбички се понравиха на децата.. и те разбраха.
После играхме волейбол, починахме си и хванахме доволни пътя към града.
Организатор: Природозащитници от екоклуб „Зелената пътека” към АГ и ОМД - Русе
